6 окт. 2024 г., 20:11

Поляна

498 0 0

Поляна, кучета и хора.
Дървета, сянката им пази
покой, въздишка и отмора.
Наднича слънцето и гази
в трева, росата й изпива,
в нозете ни поляга, бавно лази,
изпраща утрин и не си отива.
Посрещат ни лъчи и ни прегръщат.
Играят кучета и в кръг се гонят,
по стъпките ни се завръщат.
Очите им следят ни и се молят,
не би могъл да ги забравиш.
Очите им са като две сълзи -
не можеш никога да ги оставиш.
Поляна, кучето и Ти,
душа в душа открили,
посрещат изгрев нов.
Дървета, в сянката си скрили,
следи от лапи и любов.
Мини от там - ще чуеш смях,
поляна, кучета и хора
и нищо друго като тях.
Свободни с вятъра,

сами в простора.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Петева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...