6 окт. 2024 г., 20:11

Поляна

496 0 0

Поляна, кучета и хора.
Дървета, сянката им пази
покой, въздишка и отмора.
Наднича слънцето и гази
в трева, росата й изпива,
в нозете ни поляга, бавно лази,
изпраща утрин и не си отива.
Посрещат ни лъчи и ни прегръщат.
Играят кучета и в кръг се гонят,
по стъпките ни се завръщат.
Очите им следят ни и се молят,
не би могъл да ги забравиш.
Очите им са като две сълзи -
не можеш никога да ги оставиш.
Поляна, кучето и Ти,
душа в душа открили,
посрещат изгрев нов.
Дървета, в сянката си скрили,
следи от лапи и любов.
Мини от там - ще чуеш смях,
поляна, кучета и хора
и нищо друго като тях.
Свободни с вятъра,

сами в простора.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Петева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...