Някога на пръсти ходеха,
от страх че някои ще ги чуе.
В погледа им имаше тъга.
Спомените прашни с щастие
са заменени.
Една изгубена душа сред
много други.
Дни изпълнени със самота
до фалшива радост.
Ледено сърце
и стъклени очи.
Скрити в ангелски
криле.
Посветено на Петя Костадинова
© Катрин георгиева Todos los derechos reservados