Полъх

22 jun 2011, 12:13

Poesía » De amor

457 0 0

Повей вятърът донесе,
приятен повей – на жена.
Сетивата ми разтресе,
изостри моите сетива.
Поглед отнякъде засечен –
поглед синьо-небесен…
Погали ме, докосна ме и
тръгна си по своята следа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Полъх

Искате да прочетете повече?

Propuestas