Полъх

9 feb 2017, 13:13

Poesía » De amor

450 1 4

Усещаш ли как вятърът лъхва

и небрежно ти милва лицето?

Напомнящ ласка на въздъхващ,

тих, еротичен стон на сърцето.

И как роши косата небрежно

сякаш пръсти са леко преминали,

и донася ти ухание нежно

на заключен порив, изстинал.

Събуди ли те ромон дъждовен

на тежки капки кристална вода?

Сякаш миг преди е отронена

моята сладко-горчива сълза.

А настъпваща влагата вкуси ли

с таз изливаща огън вода?

Сякаш целуваш моите устни

не вчера, не утре - сега!

За менe спомен ти имаш ли

или само мечта съм незнайна?

Следвай вятъра, ще те упъти.

Намери своята мъничка тайна.

25.09.2012

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.