Полъх
Усещаш ли как вятърът лъхва
и небрежно ти милва лицето?
Напомнящ ласка на въздъхващ,
тих, еротичен стон на сърцето.
И как роши косата небрежно
сякаш пръсти са леко преминали,
и донася ти ухание нежно
на заключен порив, изстинал.
Събуди ли те ромон дъждовен
на тежки капки кристална вода?
Сякаш миг преди е отронена
моята сладко-горчива сълза.
А настъпваща влагата вкуси ли
с таз изливаща огън вода?
Сякаш целуваш моите устни
не вчера, не утре - сега!
За менe спомен ти имаш ли
или само мечта съм незнайна?
Следвай вятъра, ще те упъти.
Намери своята мъничка тайна.
25.09.2012
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
