Полъх
Усещаш ли как вятърът лъхва
и небрежно ти милва лицето?
Напомнящ ласка на въздъхващ,
тих, еротичен стон на сърцето.
И как роши косата небрежно
сякаш пръсти са леко преминали,
и донася ти ухание нежно
на заключен порив, изстинал.
Събуди ли те ромон дъждовен
на тежки капки кристална вода?
Сякаш миг преди е отронена
моята сладко-горчива сълза.
А настъпваща влагата вкуси ли
с таз изливаща огън вода?
Сякаш целуваш моите устни
не вчера, не утре - сега!
За менe спомен ти имаш ли
или само мечта съм незнайна?
Следвай вятъра, ще те упъти.
Намери своята мъничка тайна.
25.09.2012
© Надежда Тошкова All rights reserved.
