Пак мъката ме следва непрестанно

без време слънцето залязва

сълзите ми текат спонтанно

страхът внезапно ме полазва

Сърцето ми камбана плаха

от болка и тъга трепти

в него вече няма стряха

там единствено си ти

Но там ще ти е тъмно и студено

ще зъзнеш и ще страдаш през сълзи

като изоставено дете и вледенено

защото вечно ще вали

А порой угаснали звезди

ще сломят жестоко любовта

ще остане само пепел и трески

като в лоно на смъртта

Опустошено старо пепелище

без жар със въгленче изстинало

до вчера топлещо огнище

а днес печално минало