Полъх на страха

May 13, 2008, 1:51 PM

Poetry » Other

537 0 1

Пак мъката ме следва непрестанно
без време слънцето залязва
сълзите ми текат спонтанно
страхът внезапно ме полазва
Сърцето ми камбана плаха
от болка и тъга трепти
в него вече няма стряха
там единствено си ти
Но там ще ти е тъмно и студено
ще зъзнеш и ще страдаш през сълзи
като изоставено дете и вледенено
защото вечно ще вали ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Полъх на страха

Want to read more?

Random works