May 13, 2008, 1:51 PM

Полъх на страха

  Poetry » Other
630 0 1

Пак мъката ме следва непрестанно

без време слънцето залязва

сълзите ми текат спонтанно

страхът внезапно ме полазва

 

Сърцето ми камбана плаха

от болка и тъга трепти

в него вече няма стряха

там единствено си ти

 

Но там ще ти е тъмно и студено

ще зъзнеш и ще страдаш през сълзи

като изоставено дете и вледенено

защото вечно ще вали

 

А порой угаснали звезди

ще сломят жестоко любовта

ще остане само пепел и трески

като в лоно на смъртта

 

Опустошено старо пепелище

без жар със въгленче изстинало

до вчера топлещо огнище

а днес печално минало

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...