13 мая 2008 г., 13:51

Полъх на страха 

  Поэзия » Другая
506 0 1
Пак мъката ме следва непрестанно
без време слънцето залязва
сълзите ми текат спонтанно
страхът внезапно ме полазва
Сърцето ми камбана плаха
от болка и тъга трепти
в него вече няма стряха
там единствено си ти
Но там ще ти е тъмно и студено
ще зъзнеш и ще страдаш през сълзи
като изоставено дете и вледенено
защото вечно ще вали ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Предложения
: ??:??