Пак мъката ме следва непрестанно
без време слънцето залязва
сълзите ми текат спонтанно
страхът внезапно ме полазва
Сърцето ми камбана плаха
от болка и тъга трепти
в него вече няма стряха
там единствено си ти
Но там ще ти е тъмно и студено
ще зъзнеш и ще страдаш през сълзи
като изоставено дете и вледенено
защото вечно ще вали ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.