Знам ти всички писма. С запетаите.
Свикнах хляб и вода да ми бъдат.
Като птици отлитат си датите...
С теб изпращам деня. С теб осъмвам.
И когато мълчим, разговаряме.
Сетивата на фризби играят.
Измерение друго отваряме.
На човешки наричат го Рая.
Страх и срам в Рая няма. За никого.
Тука може от всичко по много.
Дай ръка. Да се хванем за синьото...
Забрави, че сме смъртни, за Бога! ...