Полъх от дух
Знам ти всички писма. С запетаите.
Свикнах хляб и вода да ми бъдат.
Като птици отлитат си датите...
С теб изпращам деня. С теб осъмвам.
И когато мълчим, разговаряме.
Сетивата на фризби играят.
Измерение друго отваряме.
На човешки наричат го Рая.
Страх и срам в Рая няма. За никого.
Тука може от всичко по много.
Дай ръка. Да се хванем за синьото...
Забрави, че сме смъртни, за Бога!
....................
Всъщност, филмът е друг. И в сюжета му
двете роли сама разигравам.
Като полъх от дух през сърцето ми
ти си минал. А аз... полудявам.
Свикнах хляб и вода да ми бъдат.
Като птици отлитат си датите...
С теб изпращам деня. С теб осъмвам.
И когато мълчим, разговаряме.
Сетивата на фризби играят.
Измерение друго отваряме.
На човешки наричат го Рая.
Страх и срам в Рая няма. За никого.
Тука може от всичко по много.
Дай ръка. Да се хванем за синьото...
Забрави, че сме смъртни, за Бога!
....................
Всъщност, филмът е друг. И в сюжета му
двете роли сама разигравам.
Като полъх от дух през сърцето ми
ти си минал. А аз... полудявам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
