7 sept 2010, 0:30

Полъхът на самотата

971 0 1

Разхождам се... обикалям аз света,

но в него виждам все тъга, тъга.

Звукът един е... песента е тъжна,

но все пак човек съм без душа.

 

Пред мене беше пусто,

разстлана беше само цветната настилка

и дървета голи, разположени нагъсто,

и носех се по разноцветната постелка.

 

Вятърът за себе си напомня,

килими цветни прави от листата.

За приятелката си напомня,

за госпожата стара - Самотата!

 

Ходех с поглед, спуснат към земята,

просто крачех  по улиците прашни.

Красиви колко бяха времената,

но сега различни са - самотно страшни...

 

Помня... вчера сякаш беше,

като озовах се в твоите прегръдки.

Помня – не болеше,

а усещах нежни тръпки.

 

Помня  пеперуденото ято,

намиращо се в мене.

Помня цялото прекрасно лято,

и всеки миг прекаран с тебе.

 

Но лятото премина,

есен хладна ни настигна вече.

Чувството любов някак си изстина,

щастието реши си и от мене се отрече.

 

Сам си се разхождам,

човек съм без душа.

Мисля си, че я намирам,

но дълбоко аз греша.

 

 

Но знам я аз къде е,

не ме поглеждай – все едно ме мразиш.

Отвори ръце – ето я къде е,

на теб оставих да я пазиш...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Инджев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...