Разхождам се... обикалям аз света,
но в него виждам все тъга, тъга.
Звукът един е... песента е тъжна,
но все пак човек съм без душа.
Пред мене беше пусто,
разстлана беше само цветната настилка
и дървета голи, разположени нагъсто,
и носех се по разноцветната постелка.
Вятърът за себе си напомня,
килими цветни прави от листата.
За приятелката си напомня,
за госпожата стара - Самотата! ...