24 feb 2021, 6:13

Полюсно

  Poesía » Otra
666 0 1

Много сълзи изплаках,

много радост събрах,

със мечтите си лягах

и се будех със страх.

 

Много пътища минах,

двойно повече - не;

и до себе си стигах,

и изгубвах небе.

 

Осъзнавах красивото,

покорявах света му;

и се връщах към сивото

и прегръщах гнева му.

 

Много песни изпях,

двойно повече - не,

много пролет копнях

и достигах небе.

 

Преоткриват тъгата,

търсех в нея любов;

осъзнах самотата,

че дарява простор.

 

И в сълзи споделени,

много радост дарих;

от мечти забранени,

красота сътворих.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина си сътворила красив стихотворен пъзел! Хареса ми постройката и лаконичността!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...