Полюсно
Много сълзи изплаках,
много радост събрах,
със мечтите си лягах
и се будех със страх.
Много пътища минах,
двойно повече - не;
и до себе си стигах,
и изгубвах небе.
Осъзнавах красивото,
покорявах света му;
и се връщах към сивото
и прегръщах гнева му.
Много песни изпях,
двойно повече - не,
много пролет копнях
и достигах небе.
Преоткриват тъгата,
търсех в нея любов;
осъзнах самотата,
че дарява простор.
И в сълзи споделени,
много радост дарих;
от мечти забранени,
красота сътворих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Спасова Всички права запазени
