24 февр. 2021 г., 06:13

Полюсно

665 0 1

Много сълзи изплаках,

много радост събрах,

със мечтите си лягах

и се будех със страх.

 

Много пътища минах,

двойно повече - не;

и до себе си стигах,

и изгубвах небе.

 

Осъзнавах красивото,

покорявах света му;

и се връщах към сивото

и прегръщах гнева му.

 

Много песни изпях,

двойно повече - не,

много пролет копнях

и достигах небе.

 

Преоткриват тъгата,

търсех в нея любов;

осъзнах самотата,

че дарява простор.

 

И в сълзи споделени,

много радост дарих;

от мечти забранени,

красота сътворих.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина си сътворила красив стихотворен пъзел! Хареса ми постройката и лаконичността!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...