Много сълзи изплаках,

много радост събрах,

със мечтите си лягах

и се будех със страх.

Много пътища минах,

двойно повече - не;

и до себе си стигах,

и изгубвах небе.

Осъзнавах красивото,

покорявах света му;

и се връщах към сивото

и прегръщах гнева му.

Много песни изпях,

двойно повече - не,

много пролет копнях

и достигах небе.

Преоткриват тъгата,

търсех в нея любов;

осъзнах самотата,

че дарява простор.

И в сълзи споделени,

много радост дарих;

от мечти забранени,

красота сътворих.