Небето днес е като бяла чайка,

аз търся сянката си някъде в безкрая,

дори да ти разкажа всички мисли в мене,

понякога си мисля че и с тях ме няма,

Това понякога е свързано с душата

и мислите които те очакват,

очаквам всичко, а съм само нощна пеперуда

каква илюзия за кратката ни тленност.

Защото утре, всички ще забравят,

нещата са изменчиви и кратки

а аз мечтая в себе си онази обич,

която ще запази светлина трайно.

И не че в себе си не мога да се издигна,

аз просто нямам място за летене

където няма да догонвам някаква си липса,

а ще усещам твоята душа, единна част от себе си.

И може би достатъчни са всички думи

и време е да сложиш точка,

но ти си нещо толкова във мене лично,

и аз се боря, боже как се боря.

Но аз не мога да накарам да ми вярваш,

да чувстваш все едно говориш с себе си,

и всички наши недостатъци и рани,

да бъдат само нещо помежду ни, за разбиране.

Големи думи лесно се говорят,

какво да правим с всички малки,

със мигове които после ни запълват,

и нашата душа е като една разместена мозайка.

Надявам се да можеш да ме чуеш,

ти моя радост и тревога,

защото любовта е повече от всичко,

умението да си общата страна в живота.