16.01.2024 г., 8:15

Помежду

572 0 0

 

Небето днес е като бяла чайка,

аз търся сянката си някъде в безкрая,

дори да ти разкажа всички мисли в мене,

понякога си мисля че и с тях ме няма,

Това понякога е свързано с душата

и мислите които те очакват,

очаквам всичко, а съм само нощна пеперуда

каква илюзия за кратката ни тленност.

Защото утре, всички ще забравят,

нещата са изменчиви и кратки

а аз мечтая в себе си онази обич,

която ще запази светлина трайно.

И не че в себе си не мога да се издигна,

аз просто нямам място за летене

където няма да догонвам някаква си липса,

а ще усещам твоята душа, единна част от себе си.

И може би достатъчни са всички думи

и време е да сложиш точка,

но ти си нещо толкова във мене лично,

и аз се боря, боже как се боря.

Но аз не мога да накарам да ми вярваш,

да чувстваш все едно говориш с себе си,

и всички наши недостатъци и рани,

да бъдат само нещо помежду ни, за разбиране.

Големи думи лесно се говорят,

какво да правим с всички малки,

със мигове които после ни запълват,

и нашата душа е като една разместена мозайка.

Надявам се да можеш да ме чуеш,

ти моя радост и тревога,

защото любовта е повече от всичко,

умението да си общата страна в живота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...