19 ago 2007, 15:07

Помен 

  Poesía
676 0 5
Запустя, изоставена, къщата.
В двора - бурен, бръшлян и смрадлика.
Уж се върнах, уж всичко е същото,
ала никой не чува, че викам.
Старостта се е свила край печката -
на загладена котка прилича -
и си спомням за кротките вечери
с неразбраните бабини притчи.
И си мисля, след малко ще влезе
дядо, с овчи калпак над очите...
и когато по тъмно си легнем,
за светулки ще взема звездите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??