Запустя, изоставена, къщата.
В двора - бурен, бръшлян и смрадлика.
Уж се върнах, уж всичко е същото,
ала никой не чува, че викам.
Старостта се е свила край печката -
на загладена котка прилича -
и си спомням за кротките вечери
с неразбраните бабини притчи.
И си мисля, след малко ще влезе
дядо, с овчи калпак над очите...
и когато по тъмно си легнем,
за светулки ще взема звездите. ...