19.08.2007 г., 15:07 ч.

Помен 

  Поезия
588 0 5
Запустя, изоставена, къщата.
В двора - бурен, бръшлян и смрадлика.
Уж се върнах, уж всичко е същото,
ала никой не чува, че викам.
Старостта се е свила край печката -
на загладена котка прилича -
и си спомням за кротките вечери
с неразбраните бабини притчи.
И си мисля, след малко ще влезе
дядо, с овчи калпак над очите...
и когато по тъмно си легнем,
за светулки ще взема звездите.
И дървата ще пукат във печката
с пушест пламък - златисто червени,
вън щурците ще свирят полекичка
и ще зная, че свирят за мене...
Само мигване - всичко е друго.
Запустя изоставена къщата,
по дуварите - снимки от помени.
И макар есента да е същата,
вечер никой не пали прозореца.

© Мери Добрева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??