Помен

19.08.2007 г., 15:07 ч.

Поезия

5.0 / 1

702 0 5

Запустя, изоставена, къщата.
В двора - бурен, бръшлян и смрадлика.
Уж се върнах, уж всичко е същото,
ала никой не чува, че викам.
Старостта се е свила край печката -
на загладена котка прилича -
и си спомням за кротките вечери
с неразбраните бабини притчи.
И си мисля, след малко ще влезе
дядо, с овчи калпак над очите...
и когато по тъмно си легнем,
за светулки ще взема звездите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Да бъде
Страх

Повиках те от тъмната си бездна, в която бях затворник на смъртта. Яви се ти и с любовта превзе ме -...
Разпродажба на спомени

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
(Не)написано

Изписах и последните си листи. Мастилото отдавна май изсъхна. Остана само този лист... И мислех със ...

Още произведения »