Помен
Запустя, изоставена, къщата.
В двора - бурен, бръшлян и смрадлика.
Уж се върнах, уж всичко е същото,
ала никой не чува, че викам.
Старостта се е свила край печката -
на загладена котка прилича -
и си спомням за кротките вечери
с неразбраните бабини притчи.
И си мисля, след малко ще влезе
дядо, с овчи калпак над очите...
и когато по тъмно си легнем,
за светулки ще взема звездите.
И дървата ще пукат във печката
с пушест пламък - златисто червени,
вън щурците ще свирят полекичка
и ще зная, че свирят за мене...
Само мигване - всичко е друго.
Запустя изоставена къщата,
по дуварите - снимки от помени.
И макар есента да е същата,
вечер никой не пали прозореца.
В двора - бурен, бръшлян и смрадлика.
Уж се върнах, уж всичко е същото,
ала никой не чува, че викам.
Старостта се е свила край печката -
на загладена котка прилича -
и си спомням за кротките вечери
с неразбраните бабини притчи.
И си мисля, след малко ще влезе
дядо, с овчи калпак над очите...
и когато по тъмно си легнем,
за светулки ще взема звездите.
И дървата ще пукат във печката
с пушест пламък - златисто червени,
вън щурците ще свирят полекичка
и ще зная, че свирят за мене...
Само мигване - всичко е друго.
Запустя изоставена къщата,
по дуварите - снимки от помени.
И макар есента да е същата,
вечер никой не пали прозореца.
© Мери Добрева All rights reserved.
