На Албена
... И още ми тежи онази грешка,
която ще ме следва и насън.
Че вместо да тъгувам по човешки,
ликът ми се превърна в таласъм.
На гроба ти стоях и без превземка
ликувах, че съм още жив човек.
И радвах се, с поникналата семка,
че не лежа във същия ковчег.
Ненужни се оказват всички вещи,
които ги натрупваме на тон.
Кръст, кубик пръст и още нещо
остават под зловещия бетон.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
