На Албена
... И още ми тежи онази грешка,
която ще ме следва и насън.
Че вместо да тъгувам по човешки,
ликът ми се превърна в таласъм.
На гроба ти стоях и без превземка
ликувах, че съм още жив човек.
И радвах се, с поникналата семка,
че не лежа във същия ковчег.
Ненужни се оказват всички вещи,
които ги натрупваме на тон.
Кръст, кубик пръст и още нещо ...