Aug 31, 2019, 6:13 PM

Помен

  Poetry » Other
616 0 3

На Албена

 

... И още ми тежи онази грешка, 

която ще ме следва и насън. 

Че вместо да тъгувам по човешки, 

ликът ми се превърна в таласъм. 

 

На гроба ти стоях и без превземка

ликувах, че съм още жив човек. 

И радвах се, с поникналата семка, 

че не лежа във същия ковчег. 

 

Ненужни се оказват всички вещи, 

които ги натрупваме на тон. 

Кръст, кубик пръст и още нещо

остават под зловещия бетон. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...