Помен ли, пир ли?..

24 jun 2023, 23:20

Poesía » De amor, Filosófica

708 1 3

Не знам дали да ѝ направя помен.

Прехвърли четиридесет отдавна.

В живота беше повече бездомна,

уплашена до смърт и много гладна...

Естествено, че Бог я приютѝ

в покоя на логичната ѝ смърт,

която причинихме аз и ти,

умишлено и, крайно хладнокръвно.

Нима сме със усещане за вечност,

потънали в жестоката си глупост?

Уви, не сме чистосърдечни,

упреквайки житейската ни лудост...

Поне да беше плът и наторяваш

земята на погрешните ни стъпки

с надежда да покълне тази вяра

преди душите ни отново да замлъкнат...

А гузната ни съвест ще припомня

как мъката превърнахме във пир.

Една любов сама не е способна

да умре, за да почива в мир...

Стихопат.

24.06.2023

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

diesto (Данаил Антонов)

2023-06-25T19:45:54+03:00

Любовта може да има много имена, Наде, но аз пиша за една конкретна в случая. Иначе - да, за другото си права! Благодаря! Дени, благодаря и на теб! 🙂
Dendu89 (Деница Гарелова)

2023-06-25T11:21:55+03:00

Много е хубаво, Дани!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2023-06-25T08:27:05+03:00

Любовта никога не умира, Дани. И има много имена. Заключиш ли душата си за нея, животът се превръща в съществуване.