Помен ли, пир ли?..
Не знам дали да ѝ направя помен.
Прехвърли четиридесет отдавна.
В живота беше повече бездомна,
уплашена до смърт и много гладна...
Естествено, че Бог я приютѝ
в покоя на логичната ѝ смърт,
която причинихме аз и ти,
умишлено и, крайно хладнокръвно.
Нима сме със усещане за вечност,
потънали в жестоката си глупост?
Уви, не сме чистосърдечни,
упреквайки житейската ни лудост...
Поне да беше плът и наторяваш
земята на погрешните ни стъпки
с надежда да покълне тази вяра
преди душите ни отново да замлъкнат...
А гузната ни съвест ще припомня
как мъката превърнахме във пир.
Една любов сама не е способна
да умре, за да почива в мир...
Стихопат.
© Данаил Антонов
24.06.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
