6 sept 2025, 8:01  

Помен за дърво

  Poesía
246 2 2

ПОМЕН ЗА ДЪРВО

 

... отсече някой старото дърво, 
и сякаш че нозете ми отсече,
и да се чудиш, Боже, за какво? – 
се питам във припадащата вечер, 
и не разбирам – тъп съм като пън,
и мрачно гледам срутения дънер –

 

живеем всички във кошмарен сън,
но дружно пък в кошмарите си тънем,
а иначе във Facebook и във Twoo –
какви сме яки българи! – говорим...
Народ ли?... Не. Съборено дърво
с безжалостно съсечен родов корен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това ни е проблемът - народопсихологията - обичаме много да говорим и да се жалваме. И все няко друг ни е крив, и все сме неразбрани, а дворчетата ни - кочина.

    а иначе във Facebook и във Twoo –
    какви сме яки българи! – говорим...
  • Ай де,бе!
    Виж, небе!
    Над тебе
    и над мен!
    Жив бъди!
    А преди,
    постамент:
    жив бъди!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...