Помен за дърво
ПОМЕН ЗА ДЪРВО
... отсече някой старото дърво,
и сякаш че нозете ми отсече,
и да се чудиш, Боже, за какво? –
се питам във припадащата вечер,
и не разбирам – тъп съм като пън,
и мрачно гледам срутения дънер –
живеем всички във кошмарен сън,
но дружно пък в кошмарите си тънем,
а иначе във Facebook и във Twoo –
какви сме яки българи! – говорим...
Народ ли?... Не. Съборено дърво
с безжалостно съсечен родов корен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
