5 feb 2011, 15:11

Помилвай мене... 

  Poesía » Del paisaje
828 0 12

Помилвай мене,

нищо че съм паднала,

че непокорно мисля и живея,

че търся още себе си по пладне

и чуждите овации копнея.

Помилвай мене,

повече от всякога

сега,

когато чувствата ми лепнат

по спомени,

по бръчки в огледалото,

в усещането, че ще оглупея...

Помилвай мене.

Аз отварям смисъла

на моя свят –

а Ти подай му святост.

Достатъчно потъвах

необмислено

в тревогите

по земното богатство...

 

Сега съм тук.

И търся тази Истина,

която е създала мъченици!

 

Помилвай мене...

 

Толкова Си близо!

 

А аз ще се опитам

да съм Личност!

 

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви!
  • Стойностен и много искрен стих. Поздравления и от мен.
  • Аз отварям смисъла
    на моя свят –
    а Ти подай му святост.

    Всяка буква и ред са... бездумни!
    Руми*
  • С поздрав за чудесния стих!
  • Благодаря ви, Таня и Маги! Много се радвам, че наминахте и коментирахте!
  • съкровен стих...много стойностен..
    Руми, моите аплодисменти..
    сърдечно..
  • ... тази истина си я носят мъчениците - волю или неволю...
    Помилвана си, Руми...
  • Благодаря ви за вниманието към мен.
  • "Помилвай мене,

    повече от всякога

    сега,

    когато чувствата ми лепнат

    по спомени..."

    Понякога чувствата не могат да се отлепят никога от спомените, а може и така да е писано...Не се осъждай!!!

    Поздрави и от мен Руми!!!
  • Прекланям се пред таланта!".. А аз ще е опитам да съм Личност!.."
  • "Помилвай мене,

    повече от всякога

    сега,

    когато чувствата ми лепнат

    по спомени,

    по бръчки в огледалото,

    в усещането, че ще оглупея..."

    Познато ми е чувството...
    А стихът е с много силен заряд като изповед и молитва в едно.Аплодисменти!
  • "Достатъчно потъвах
    необмислено
    в тревогите
    по земното богатство..."
    !
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??