5 feb 2011, 15:11

Помилвай мене...

1K 0 12

Помилвай мене,

нищо че съм паднала,

че непокорно мисля и живея,

че търся още себе си по пладне

и чуждите овации копнея.

Помилвай мене,

повече от всякога

сега,

когато чувствата ми лепнат

по спомени,

по бръчки в огледалото,

в усещането, че ще оглупея...

Помилвай мене.

Аз отварям смисъла

на моя свят –

а Ти подай му святост.

Достатъчно потъвах

необмислено

в тревогите

по земното богатство...

 

Сега съм тук.

И търся тази Истина,

която е създала мъченици!

 

Помилвай мене...

 

Толкова Си близо!

 

А аз ще се опитам

да съм Личност!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...