ruba (Руми Бакърджиева) ruba (Руми Бакърджиева)
24 316
Feb 5, 2011, 3:11 PM

Помилвай мене...

1K 0 12

Помилвай мене,

нищо че съм паднала,

че непокорно мисля и живея,

че търся още себе си по пладне

и чуждите овации копнея.

Помилвай мене,

повече от всякога

сега,

когато чувствата ми лепнат

по спомени,

по бръчки в огледалото,

в усещането, че ще оглупея...

Помилвай мене.

Аз отварям смисъла

на моя свят –

а Ти подай му святост.

Достатъчно потъвах

необмислено

в тревогите

по земното богатство...

 

Сега съм тук.

И търся тази Истина,

която е създала мъченици!

 

Помилвай мене...

 

Толкова Си близо!

 

А аз ще се опитам

да съм Личност!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0