ruba (Руми Бакърджиева) ruba (Руми Бакърджиева)
24 316
Feb 5, 2011, 3:11 PM

Помилвай мене...

1K 0 12

Помилвай мене,

нищо че съм паднала,

че непокорно мисля и живея,

че търся още себе си по пладне

и чуждите овации копнея.

Помилвай мене,

повече от всякога

сега,

когато чувствата ми лепнат

по спомени,

по бръчки в огледалото,

в усещането, че ще оглупея...

Помилвай мене.

Аз отварям смисъла

на моя свят –

а Ти подай му святост.

Достатъчно потъвах

необмислено

в тревогите

по земното богатство...

 

Сега съм тук.

И търся тази Истина,

която е създала мъченици!

 

Помилвай мене...

 

Толкова Си близо!

 

А аз ще се опитам

да съм Личност!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0