Помилвай мене...
Помилвай мене,
нищо че съм паднала,
че непокорно мисля и живея,
че търся още себе си по пладне
и чуждите овации копнея.
Помилвай мене,
повече от всякога
сега,
когато чувствата ми лепнат
по спомени,
по бръчки в огледалото,
в усещането, че ще оглупея...
Помилвай мене.
Аз отварям смисъла
на моя свят –
а Ти подай му святост.
Достатъчно потъвах
необмислено
в тревогите
по земното богатство...
Сега съм тук.
И търся тази Истина,
която е създала мъченици!
Помилвай мене...
Толкова Си близо!
А аз ще се опитам
да съм Личност!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Бакърджиева Все права защищены
