11 mar 2021, 7:41

Помирих се със себе си

  Poesía » Otra
1.6K 5 18

Трудности и пропасти

от раждането ми - до днес,

но не проклинам живота си,

а се възползвам с интерес.

 

От бурите почерпвам сила,

от мъките пречистена сълза,

от снежното далечно било,

стремеж да стигна до върха.

 

Дните ми галопиращи коне,

в редиците още препускат,

в ноздрете им буйни ветрове

свежест от утрото предвкусват.

 

А всяко утро ми дава съвет,

да погледна дълбоко навътре,

където съвест, мисъл и сърце

изпълняват вселенски завет.

 

Аз съм родена свободна,

животът ми принадлежи,

всяка молекула тревожна

съвестта ми ще успокои.

 

На никого не съм подвластна

единствено на обичта,

помирих се със себе си когато,

познах до болка любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...