Помирих се със себе си
Трудности и пропасти
от раждането ми - до днес,
но не проклинам живота си,
а се възползвам с интерес.
От бурите почерпвам сила,
от мъките пречистена сълза,
от снежното далечно било,
стремеж да стигна до върха.
Дните ми галопиращи коне,
в редиците още препускат,
в ноздрете им буйни ветрове
свежест от утрото предвкусват.
А всяко утро ми дава съвет,
да погледна дълбоко навътре,
където съвест, мисъл и сърце
изпълняват вселенски завет.
Аз съм родена свободна,
животът ми принадлежи,
всяка молекула тревожна
съвестта ми ще успокои.
На никого не съм подвластна
единствено на обичта,
помирих се със себе си когато,
познах до болка любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
