Помислих така

22 mar 2014, 21:26

Poesía » Del paisaje

419 0 1

Помислих така

Кой разцъфна старата круша?
Кой си направи тази шега?
Пролетта ли - вечна хитруша,
или вятърът - стар хулиган?

Ей сега, на черния дънер -
грозен, гол и стърчащ от пръстта,
клон единствен някак си сгънал
е венче от красиви цветя.

И се спира кой както мине,
и въздиша, и маха с ръка.
"Старостта е втора невинност" -
минах аз и помислих така.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.