Помислих така
Помислих така
Кой разцъфна старата круша?
Кой си направи тази шега?
Пролетта ли - вечна хитруша,
или вятърът - стар хулиган?
Ей сега, на черния дънер -
грозен, гол и стърчащ от пръстта,
клон единствен някак си сгънал
е венче от красиви цветя.
И се спира кой както мине,
и въздиша, и маха с ръка.
"Старостта е втора невинност" -
минах аз и помислих така.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Тодорова Всички права запазени
