Mar 22, 2014, 9:26 PM

Помислих така 

  Poetry » Landscape
421 0 1

Помислих така


Кой разцъфна старата круша?
Кой си направи тази шега?
Пролетта ли - вечна хитруша,
или вятърът - стар хулиган?


Ей сега, на черния дънер -
грозен, гол и стърчащ от пръстта,
клон единствен някак си сгънал
е венче от красиви цветя.


И се спира кой както мине,
и въздиша, и маха с ръка.
"Старостта е втора невинност" -
минах аз и помислих така.

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Във възторг съм.
    Финалът е находка!
    Като нежна светлинка си в душата...
    БЛАГОДАРЯ ТИ!
Random works
: ??:??