22 мар. 2014 г., 21:26

Помислих така 

  Поэзия » Пейзажная
422 0 1

Помислих така


Кой разцъфна старата круша?
Кой си направи тази шега?
Пролетта ли - вечна хитруша,
или вятърът - стар хулиган?


Ей сега, на черния дънер -
грозен, гол и стърчащ от пръстта,
клон единствен някак си сгънал
е венче от красиви цветя.


И се спира кой както мине,
и въздиша, и маха с ръка.
"Старостта е втора невинност" -
минах аз и помислих така.

© Даниела Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Във възторг съм.
    Финалът е находка!
    Като нежна светлинка си в душата...
    БЛАГОДАРЯ ТИ!
Предложения
: ??:??