Помияр
В огледалото не мога да се видя.
Нося нещастие, 7 години.
Не си и струва да гледаш в пустиня,
счупена радост, душа във руини.
Котките си плюят зад гърба,
да не им пресичам път се молят.
Жестока ще е тяхната съдба
и острят нокти за да ме заровят.
Нежелана съм във всеки дом
и всичките врати са с катинар.
Само чакали идват дебнешком
и ме връзват вънка като помияр.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бисерка Тодорова Todos los derechos reservados
