Помияр

14 мар. 2021 г., 07:42

Поэзия

695 0 1

В огледалото не мога да се видя.
Нося нещастие, 7 години.
Не си и струва да гледаш в пустиня,
счупена радост, душа във руини.

Котките си плюят зад гърба,
да не им пресичам път се молят.
Жестока ще е тяхната съдба
и острят нокти за да ме заровят.

Нежелана съм във всеки дом
и всичките врати са с катинар.
Само чакали идват дебнешком
и ме връзват вънка като помияр.

Помияр

Свързани произведения

Комментарии

Предложения