13 ago 2008, 7:33

Помни ме 

  Poesía » De amor
834 0 9
Помни ме, колкото и да ме има -
все някой ден ще стана спомен.
Сърцето ми не беше зима,
в ръцете ти не бях самотна.
Помни ме, люлякът заспива
притихнал в лоното на здрача.
Без мен по-трудно ще заспиваш,
без теб навярно аз ще плача.
Помни ме, облакът дъждовен
не идва, за да ни удави.
Във капките му всеки спомен
от мен частица ще остави.
Помни ме, бурята ме носи,
в градушката съм се заплела.
Душата ми - разтопен восък
рисува те от мойто вчера.
Помни ме, колкото и да ме има -
все някой ден ще бъда спомен.
Не аз дойдох... Ти ме повика,
ти и душата ти самотна.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??