Помни ме
Помни ме, колкото и да ме има -
все някой ден ще стана спомен.
Сърцето ми не беше зима,
в ръцете ти не бях самотна.
Помни ме, люлякът заспива
притихнал в лоното на здрача.
Без мен по-трудно ще заспиваш,
без теб навярно аз ще плача.
Помни ме, облакът дъждовен
не идва, за да ни удави.
Във капките му всеки спомен
от мен частица ще остави.
Помни ме, бурята ме носи,
в градушката съм се заплела.
Душата ми - разтопен восък
рисува те от мойто вчера.
Помни ме, колкото и да ме има -
все някой ден ще бъда спомен.
Не аз дойдох... Ти ме повика,
ти и душата ти самотна.
все някой ден ще стана спомен.
Сърцето ми не беше зима,
в ръцете ти не бях самотна.
Помни ме, люлякът заспива
притихнал в лоното на здрача.
Без мен по-трудно ще заспиваш,
без теб навярно аз ще плача.
Помни ме, облакът дъждовен
не идва, за да ни удави.
Във капките му всеки спомен
от мен частица ще остави.
Помни ме, бурята ме носи,
в градушката съм се заплела.
Душата ми - разтопен восък
рисува те от мойто вчера.
Помни ме, колкото и да ме има -
все някой ден ще бъда спомен.
Не аз дойдох... Ти ме повика,
ти и душата ти самотна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
