Помни ме
Помни ме, колкото и да ме има -
все някой ден ще стана спомен.
Сърцето ми не беше зима,
в ръцете ти не бях самотна.
Помни ме, люлякът заспива
притихнал в лоното на здрача.
Без мен по-трудно ще заспиваш,
без теб навярно аз ще плача.
Помни ме, облакът дъждовен
не идва, за да ни удави.
Във капките му всеки спомен
от мен частица ще остави.
Помни ме, бурята ме носи,
в градушката съм се заплела.
Душата ми - разтопен восък
рисува те от мойто вчера.
Помни ме, колкото и да ме има -
все някой ден ще бъда спомен.
Не аз дойдох... Ти ме повика,
ти и душата ти самотна.
все някой ден ще стана спомен.
Сърцето ми не беше зима,
в ръцете ти не бях самотна.
Помни ме, люлякът заспива
притихнал в лоното на здрача.
Без мен по-трудно ще заспиваш,
без теб навярно аз ще плача.
Помни ме, облакът дъждовен
не идва, за да ни удави.
Във капките му всеки спомен
от мен частица ще остави.
Помни ме, бурята ме носи,
в градушката съм се заплела.
Душата ми - разтопен восък
рисува те от мойто вчера.
Помни ме, колкото и да ме има -
все някой ден ще бъда спомен.
Не аз дойдох... Ти ме повика,
ти и душата ти самотна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
