28 dic 2004, 16:24

Помниш ли

Poesía

2.3K 0 12

Помниш ли онази зимна вечер,
кишата пронизваща телата?
Пулсът на сърцата ни обречени,
разпилял в снежинки самотата.

Помниш ли тъмата в страст стаена,
пееща с любов предания?
Мигове в безумство споделени...
Време на изгарящи желания.

Помниш ли градината ни звездна,
посипана с бляскави искри?
От хиляди брилянти везана
на чер сатен с играещи лъчи.

Помниш ли ръцете ни крещящи
от болката на тихата раздяла?
Протегнати са днес, очакващи...
А зимата отвън... Студено-бяла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

hixxtam (Найден Найденов)

Ще те рисувам с вълнение жадувано
в тихи изгреви и страстни залези,
в шепота на вятъра изгубил се,
в усмивката на устните атлазени.

Ще те рисувам с пръсти възхитени
в зимни дни под снежинки бели,
в летни нощи звездно осветени
и зелена ласкаво-ухаеща постеля

2005-01-11T10:47:58+02:00
hixxtam (Найден Найденов)

Помниш ли как тишината стенеше
от грохота на нощния експрес?
Самотна гара, аз и ти, копнежите,
който ровят в мозъка ни днес.
"Помниш ли, звучи така отминало"
Всъщност, вчера галех те с очи.
Стенещ днес, за утрешните мигове...
Искам! Да! Да! Да! - в мен крещи.

2005-01-10T11:02:59+02:00
hixxtam (Найден Найденов)

Мечтите са тласък към надеждите ни мила!
Благодаря, Нели!

2004-12-29T13:53:43+02:00
горицаЗелена (Нели Димитрова)

Много красиво стихотворение, Хипо! Размечта ме

2004-12-29T13:26:03+02:00
hixxtam (Найден Найденов)

Уауууу... Хвърлена ръкавица...
Приемам Вики

Помниш ли мълчанието еротично,
осветило звездно тъмнината?
Ръцете ни... Ласките им истински.
И снежинките покриващи тъгата.

Помниш ли как спряхме изведнъж,
край скалата с образ на мече?
Врекох се във ситни капки дъжд
да дойдем пак...
А ти - Обичам те! - ми рече.

2004-12-29T10:44:33+02:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0