28 dic 2004, 16:24

Помниш ли

  Poesía
2.3K 0 12
Помниш ли онази зимна вечер,
кишата пронизваща телата?
Пулсът на сърцата ни обречени,
разпилял в снежинки самотата.

Помниш ли тъмата в страст стаена,
пееща с любов предания?
Мигове в безумство споделени...
Време на изгарящи желания.

Помниш ли градината ни звездна,
посипана с бляскави искри?
От хиляди брилянти везана
на чер сатен с играещи лъчи.

Помниш ли ръцете ни крещящи
от болката на тихата раздяла?
Протегнати са днес, очакващи...
А зимата отвън... Студено-бяла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще те рисувам с вълнение жадувано
    в тихи изгреви и страстни залези,
    в шепота на вятъра изгубил се,
    в усмивката на устните атлазени.

    Ще те рисувам с пръсти възхитени
    в зимни дни под снежинки бели,
    в летни нощи звездно осветени
    и зелена ласкаво-ухаеща постеля
  • Помниш ли как тишината стенеше
    от грохота на нощния експрес?
    Самотна гара, аз и ти, копнежите,
    който ровят в мозъка ни днес.
    "Помниш ли, звучи така отминало"
    Всъщност, вчера галех те с очи.
    Стенещ днес, за утрешните мигове...
    Искам! Да! Да! Да! - в мен крещи.
  • Мечтите са тласък към надеждите ни мила!
    Благодаря, Нели!
  • Много красиво стихотворение, Хипо! Размечта ме
  • Уауууу... Хвърлена ръкавица...
    Приемам Вики

    Помниш ли мълчанието еротично,
    осветило звездно тъмнината?
    Ръцете ни... Ласките им истински.
    И снежинките покриващи тъгата.

    Помниш ли как спряхме изведнъж,
    край скалата с образ на мече?
    Врекох се във ситни капки дъжд
    да дойдем пак...
    А ти - Обичам те! - ми рече.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...