28.12.2004 г., 16:24

Помниш ли

2.3K 0 12
Помниш ли онази зимна вечер,
кишата пронизваща телата?
Пулсът на сърцата ни обречени,
разпилял в снежинки самотата.

Помниш ли тъмата в страст стаена,
пееща с любов предания?
Мигове в безумство споделени...
Време на изгарящи желания.

Помниш ли градината ни звездна,
посипана с бляскави искри?
От хиляди брилянти везана
на чер сатен с играещи лъчи.

Помниш ли ръцете ни крещящи
от болката на тихата раздяла?
Протегнати са днес, очакващи...
А зимата отвън... Студено-бяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще те рисувам с вълнение жадувано
    в тихи изгреви и страстни залези,
    в шепота на вятъра изгубил се,
    в усмивката на устните атлазени.

    Ще те рисувам с пръсти възхитени
    в зимни дни под снежинки бели,
    в летни нощи звездно осветени
    и зелена ласкаво-ухаеща постеля
  • Помниш ли как тишината стенеше
    от грохота на нощния експрес?
    Самотна гара, аз и ти, копнежите,
    който ровят в мозъка ни днес.
    "Помниш ли, звучи така отминало"
    Всъщност, вчера галех те с очи.
    Стенещ днес, за утрешните мигове...
    Искам! Да! Да! Да! - в мен крещи.
  • Мечтите са тласък към надеждите ни мила!
    Благодаря, Нели!
  • Много красиво стихотворение, Хипо! Размечта ме
  • Уауууу... Хвърлена ръкавица...
    Приемам Вики

    Помниш ли мълчанието еротично,
    осветило звездно тъмнината?
    Ръцете ни... Ласките им истински.
    И снежинките покриващи тъгата.

    Помниш ли как спряхме изведнъж,
    край скалата с образ на мече?
    Врекох се във ситни капки дъжд
    да дойдем пак...
    А ти - Обичам те! - ми рече.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...