28 дек. 2004 г., 16:24

Помниш ли

2.3K 0 12
Помниш ли онази зимна вечер,
кишата пронизваща телата?
Пулсът на сърцата ни обречени,
разпилял в снежинки самотата.

Помниш ли тъмата в страст стаена,
пееща с любов предания?
Мигове в безумство споделени...
Време на изгарящи желания.

Помниш ли градината ни звездна,
посипана с бляскави искри?
От хиляди брилянти везана
на чер сатен с играещи лъчи.

Помниш ли ръцете ни крещящи
от болката на тихата раздяла?
Протегнати са днес, очакващи...
А зимата отвън... Студено-бяла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще те рисувам с вълнение жадувано
    в тихи изгреви и страстни залези,
    в шепота на вятъра изгубил се,
    в усмивката на устните атлазени.

    Ще те рисувам с пръсти възхитени
    в зимни дни под снежинки бели,
    в летни нощи звездно осветени
    и зелена ласкаво-ухаеща постеля
  • Помниш ли как тишината стенеше
    от грохота на нощния експрес?
    Самотна гара, аз и ти, копнежите,
    който ровят в мозъка ни днес.
    "Помниш ли, звучи така отминало"
    Всъщност, вчера галех те с очи.
    Стенещ днес, за утрешните мигове...
    Искам! Да! Да! Да! - в мен крещи.
  • Мечтите са тласък към надеждите ни мила!
    Благодаря, Нели!
  • Много красиво стихотворение, Хипо! Размечта ме
  • Уауууу... Хвърлена ръкавица...
    Приемам Вики

    Помниш ли мълчанието еротично,
    осветило звездно тъмнината?
    Ръцете ни... Ласките им истински.
    И снежинките покриващи тъгата.

    Помниш ли как спряхме изведнъж,
    край скалата с образ на мече?
    Врекох се във ситни капки дъжд
    да дойдем пак...
    А ти - Обичам те! - ми рече.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....