Dec 28, 2004, 4:24 PM

Помниш ли

  Poetry
2.3K 0 12
Помниш ли онази зимна вечер,
кишата пронизваща телата?
Пулсът на сърцата ни обречени,
разпилял в снежинки самотата.

Помниш ли тъмата в страст стаена,
пееща с любов предания?
Мигове в безумство споделени...
Време на изгарящи желания.

Помниш ли градината ни звездна,
посипана с бляскави искри?
От хиляди брилянти везана
на чер сатен с играещи лъчи.

Помниш ли ръцете ни крещящи
от болката на тихата раздяла?
Протегнати са днес, очакващи...
А зимата отвън... Студено-бяла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще те рисувам с вълнение жадувано
    в тихи изгреви и страстни залези,
    в шепота на вятъра изгубил се,
    в усмивката на устните атлазени.

    Ще те рисувам с пръсти възхитени
    в зимни дни под снежинки бели,
    в летни нощи звездно осветени
    и зелена ласкаво-ухаеща постеля
  • Помниш ли как тишината стенеше
    от грохота на нощния експрес?
    Самотна гара, аз и ти, копнежите,
    който ровят в мозъка ни днес.
    "Помниш ли, звучи така отминало"
    Всъщност, вчера галех те с очи.
    Стенещ днес, за утрешните мигове...
    Искам! Да! Да! Да! - в мен крещи.
  • Мечтите са тласък към надеждите ни мила!
    Благодаря, Нели!
  • Много красиво стихотворение, Хипо! Размечта ме
  • Уауууу... Хвърлена ръкавица...
    Приемам Вики

    Помниш ли мълчанието еротично,
    осветило звездно тъмнината?
    Ръцете ни... Ласките им истински.
    И снежинките покриващи тъгата.

    Помниш ли как спряхме изведнъж,
    край скалата с образ на мече?
    Врекох се във ситни капки дъжд
    да дойдем пак...
    А ти - Обичам те! - ми рече.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...