Помниш ли?
Помниш ли, когато свлякох се на колене
и сила нямах, дъх да си поема, даже,
когато събирача на души за мен дойде,
пътя към отвъдното да ми покаже?
Помниш ли, когато бях готов да му се дам
и в мен почти угасна животворната искра?
Сякаш бях на смъртен одер сам,
в ледена прегръдка ме обзе нощта!
А помниш ли, когато на небето ми изгря
и като лъч надежда пътя ми показа,
с мен вървя и с мен търпя,
и ни за миг от мен не се отказа?
- Разбира се, че помня! И как ли ще забравя,
сломен от болка в нозете ми че беше,
мъка черна, как душата ти отравя
и как пронизано с кама сърцето ти кървеше!
- Разбира се, че помня как се бе изгубил в мрака
и нямаше у теб останала надежда!
Да отпуснеш гръд жътваря чака,
да те поведе отвъд, съдбата му нарежда!
- И помня да, че взора си към мен отправи,
въздигна се като звезда на небосвода,
но не защото аз жарта разпалих
а защото след падението идва и възхода!
© Nebula All rights reserved.
Поздравления!
