17 sept 2006, 16:11

Помниш ли... 

  Poesía
912 0 9
Ти помниш ли я... първата чаша... и виното, тъй сладко, ароматно и чисто, и помниш ли момчето... отпилото, ти беше... пораснал си, вече си личност. И помниш ли онзи рубинен цвят... червен... като сълзи блестеше, но в блясъка имаше мъка и жал, сякаш и виното... и него го силно болеше. А първата глътка? Нея помниш ли? Тъй невинна и чиста тя беше, и как затопли сърцето... помниш ли, след глътката вино как силно туптеше. А как разлива се сладко, вътре в душата? Не помниш, таз нежност, удоволствие, плам?! Молитвата за мъничко още? Словата?! Даже онзи поглед изпълнен печал?! Поне онзи вълшебен вкус помниш ли, приятно как по небцето ти пари, и как побиват те тръпки... помниш ли, огън, но нежно как кожата гали? И помниш ли как всичките грижи забрави, и гръб на неволите свои обърна, как тази глътка мислите твои погали... да, виното цялата мъка погълна. Не помниш!? Нищо, сега наздраве! От живота нека пак се отърсим, и виното - приятеля стар да нахраним... нека с мъката наша за вкус го поръсим...

© П Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мерси Detelina!Радвам се че ти харесва!
  • Благодаря Румене!Поздрави!
  • И на мен много ми хареса!
  • Благодаря ви много!!!Поздравии!
  • Здравей,Мимс!
    Написала си нещо прекракрасно със сърцето си!
  • Благодаря Бубулече!Поздрави и на теб!
  • Поздрав и от мен
    Харесва ми
  • Благодаря ти много миличка!Определено е по-добре,нещо съм го повторила там... Благодаря още веднъж и целувки!!!
  • Поздравче, Мимс! Учиш се бързо и напредваш! Продължавай да пишеш - със сърце!

    Виж предпоследната строфа... така не е ли по-добре?!

    И помниш ли как всичките грижи забрави,
    и гръб на тревогите свои обърна,
    как тази глътка мислите твои погали...
    да, виното цялата мъка погълна.

    /само предложение! /
    Усмивки!
Propuestas
: ??:??