8 ene 2008, 8:51

Помниш ли...

  Poesía » Otra
1.3K 0 4
Помниш ли...
... За Нея ...

"Помниш ли?!" - сърцето пита,
самотно и изпълнено с тъгаи в ъгъла на празната ми стая - свита,гледайки във нищото мълча.

"Помниш ли?!" - не успях да те запитам.
За теб всичко свърши без една сълзаи сърцето млъкна без да пита:"Помниш ли предишните лета?!"

"Помниш ли заедно как пяхме?!",
но всичко свърши и сега самаплача и си спомням как се смяхме,но няма смях, а болка и тъга.

Сега сама се питам: "Помниш ли?!",
защото това, което беше, няма да се върне.Мълча и пак се питам: "Помниш ли?!",но и споменът не иска да се върне...

2007.08.23
15:05 h .К . С .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...