krascho (Красимира) krascho (Красимира)
9
Jan 8, 2008, 8:51 AM

Помниш ли...

  Poetry » Other
1.3K 0 4
Помниш ли...
... За Нея ...

"Помниш ли?!" - сърцето пита,самотно и изпълнено с тъгаи в ъгъла на празната ми стая - свита,гледайки във нищото мълча.

"Помниш ли?!" - не успях да те запитам. За теб всичко свърши без една сълзаи сърцето млъкна без да пита:"Помниш ли предишните лета?!"

"Помниш ли заедно как пяхме?!",но всичко свърши и сега самаплача и си спомням как се смяхме,но няма смях, а болка и тъга.

Сега сама се питам: "Помниш ли?!",защото това, което беше, няма да се върне.Мълча и пак се питам: "Помниш ли?!",но и споменът не иска да се върне...

2007.08.2315:05 h .К . С .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0