8 янв. 2008 г., 08:51

Помниш ли...

1.3K 0 4
Помниш ли...
... За Нея ...

"Помниш ли?!" - сърцето пита,
самотно и изпълнено с тъгаи в ъгъла на празната ми стая - свита,гледайки във нищото мълча.

"Помниш ли?!" - не успях да те запитам.
За теб всичко свърши без една сълзаи сърцето млъкна без да пита:"Помниш ли предишните лета?!"

"Помниш ли заедно как пяхме?!",
но всичко свърши и сега самаплача и си спомням как се смяхме,но няма смях, а болка и тъга.

Сега сама се питам: "Помниш ли?!",
защото това, което беше, няма да се върне.Мълча и пак се питам: "Помниш ли?!",но и споменът не иска да се върне...

2007.08.23
15:05 h .К . С .

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...