8 янв. 2008 г., 08:51

Помниш ли...

1.3K 0 4
Помниш ли...
... За Нея ...

"Помниш ли?!" - сърцето пита,
самотно и изпълнено с тъгаи в ъгъла на празната ми стая - свита,гледайки във нищото мълча.

"Помниш ли?!" - не успях да те запитам.
За теб всичко свърши без една сълзаи сърцето млъкна без да пита:"Помниш ли предишните лета?!"

"Помниш ли заедно как пяхме?!",
но всичко свърши и сега самаплача и си спомням как се смяхме,но няма смях, а болка и тъга.

Сега сама се питам: "Помниш ли?!",
защото това, което беше, няма да се върне.Мълча и пак се питам: "Помниш ли?!",но и споменът не иска да се върне...

2007.08.23
15:05 h .К . С .

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...